Видовете хипотермия и влиянието й върху нервната система
Хипотермията представлява положение, при което телесната температура пада под естествените граници от 35 °C, в резултат на излагане на мраз или други фактори, които нарушават терморегулацията. Това положение може да има съществени последици върху организма, като изключително уязвима е нервната система. Ефектите на хипотермията върху нервната система варират от леки когнитивни нарушавания до тежки и необратими увреждания на мозъка.
Механизмите на увреждане на нервната система при хипотермия
Хипотермията въздейства на мозъка и нервната система посредством няколко взаимосвързани механизма. На първо място, при намаляване на телесната температура, мозъчният метаболизъм се забавя. Това може да се преглежда като предпазен механизъм, който понижава потребностите на мозъчните кафези от О2. Въпреки това, продължителната хипотермия води до нарушаване на кръвния поток към мозъка. Съдовете в мозъка се свиват, което лимитира доставката на О2 и хранителни субстанции и може да предизвика исхемия.
Освен това, студът нарушава йонния баланс и действието на клетъчните мембрани на невроните. Ниските температури провокират промени в липидния състав и вискозитета на клетъчните мембрани. Това може да направи мембраните по-твърди и да наруши естествената работа на йонните канали. Нарушеният йонен баланс води до абнормна деполяризация на невроните или до некадърност за генериране на електрически импулси. Това визира връзката сред невроните, което изяснява признаците на когнитивна дисфункция, загуба на съгласуваност и забавени рефлекси при хипотермия. Йонните несъответствия също нарушават освобождението и реабсорбцията на невротрансмитери като глутамат и гама-аминобутирова киселина (излишъкът на глутамат, да вземем за пример, може да провокира екситотоксичност – развой, при който несъразмерното активиране на невроните води до тяхната смърт). В тежки случаи, невроните претърпяват апоптоза (програмирана клетъчна смърт), която способства за дълготрайни неврологични увреждания.
Клиничните прояви на хипотермията от позиция на нервната система
Неврологичните прояви на хипотермията са разнородни и зависят от тежестта на положението. В началните стадии, когато телесната температура е сред 32 °C и 35 °C (лека хипотермия), е допустимо изпитването на леко зашеметяване, комплициране, понижена централизация и трептене. Тези признаци постоянно са подценявани, само че те демонстрират, че мозъкът към този момент е обиден.
При умерена хипотермия (28 °C–32 °C), неврологичните признаци стават по-изразени. Възможна е загубата на способността за координирани придвижвания, което се дължи на увреждането на дребния мозък. Настъпват нарушавания в съзнанието, които могат да варират от заспалост до кома. В този стадий се следи също брадикардия и хипотония, които в допълнение утежняват мозъчната функционалност.
Тежката хипотермия (под 28 °C) се свързва с трагични неврологични затруднения. Пациентите постоянно изпадат в дълбока кома, съпроводена от загуба на рефлекси, като корнеалния инстикт (защитен инстикт, при който клепачите се затварят в отговор на механично или друго раздразнение на роговицата) и окулоцефалния инстикт (физиологичен инстикт, който съставлява придвижване на очите в посока, противоположна на придвижването на главата). Електроенцефалографията (ЕЕГ) при такива случаи може да покаже съвсем цялостна липса на мозъчна интензивност, което може да бъде неправилно интерпретирано като мозъчна гибел. Въпреки това, при съответно лекуване, някои пациенти могат да бъдат реанимирани и да се възстановят отчасти или изцяло.
Дългосрочните последствия от хипотонията за нервната система
Преживяната хипотермия може да докара до трайни дефицити, даже след възобновяване на естествената телесна температура. Сред най-честите дълготрайни последици са когнитивни нарушавания, в това число проблеми с паметта, концентрацията и способността за обмисляне. Тези признаци постоянно се дължат на увреждане на хипокампуса (област в мозъка, която е изключително сензитивна към хипоксия и исхемия).
Други евентуални последици включват хронично главоболие, периферна невропатия и нараснал риск от развиване на невродегенеративни болести. В някои случаи на претърпяна тежка хипотермия се оповестява за прочувствени и психически проблеми, като депресия и тревога, което допуска, че студът може да има надълбоко влияние и върху лимбичната система.
Лечение и предварителна защита на хипотермия
Лечението на хипотермията изисква незабавни ограничения за възобновяване на телесната температура. При лека хипотермия пациентите могат да бъдат затоплени благодарение на топли одеяла, горещи питиета и уместно отоплена среда. При умерена и тежка хипотермия обаче се изискват по-агресивни способи на лекуване, в това число потребление на затоплящи устройства и венозно вливане на топли разтвори, написа Puls.bg. Ключова роля има и предварителната защита. При излагане на мраз е належащо носенето на уместно облекло, избягването на продължителното излагане на ниски температури и постоянно хидратиране.
Хипотермията е съществено положение, което може да докара до обилни неврологични увреждания. Разбирането на механизмите, посредством които студът въздейства на нервната система, е от основно значение за ефикасното лекуване и минимизиране на риска от дълготрайни последици. Макар че в доста случаи хипотермията може да бъде предотвратена, своевременната диагностика и намеса са решаващи за сполучливото възобновяване.
Механизмите на увреждане на нервната система при хипотермия
Хипотермията въздейства на мозъка и нервната система посредством няколко взаимосвързани механизма. На първо място, при намаляване на телесната температура, мозъчният метаболизъм се забавя. Това може да се преглежда като предпазен механизъм, който понижава потребностите на мозъчните кафези от О2. Въпреки това, продължителната хипотермия води до нарушаване на кръвния поток към мозъка. Съдовете в мозъка се свиват, което лимитира доставката на О2 и хранителни субстанции и може да предизвика исхемия.
Освен това, студът нарушава йонния баланс и действието на клетъчните мембрани на невроните. Ниските температури провокират промени в липидния състав и вискозитета на клетъчните мембрани. Това може да направи мембраните по-твърди и да наруши естествената работа на йонните канали. Нарушеният йонен баланс води до абнормна деполяризация на невроните или до некадърност за генериране на електрически импулси. Това визира връзката сред невроните, което изяснява признаците на когнитивна дисфункция, загуба на съгласуваност и забавени рефлекси при хипотермия. Йонните несъответствия също нарушават освобождението и реабсорбцията на невротрансмитери като глутамат и гама-аминобутирова киселина (излишъкът на глутамат, да вземем за пример, може да провокира екситотоксичност – развой, при който несъразмерното активиране на невроните води до тяхната смърт). В тежки случаи, невроните претърпяват апоптоза (програмирана клетъчна смърт), която способства за дълготрайни неврологични увреждания.
Клиничните прояви на хипотермията от позиция на нервната система
Неврологичните прояви на хипотермията са разнородни и зависят от тежестта на положението. В началните стадии, когато телесната температура е сред 32 °C и 35 °C (лека хипотермия), е допустимо изпитването на леко зашеметяване, комплициране, понижена централизация и трептене. Тези признаци постоянно са подценявани, само че те демонстрират, че мозъкът към този момент е обиден.
При умерена хипотермия (28 °C–32 °C), неврологичните признаци стават по-изразени. Възможна е загубата на способността за координирани придвижвания, което се дължи на увреждането на дребния мозък. Настъпват нарушавания в съзнанието, които могат да варират от заспалост до кома. В този стадий се следи също брадикардия и хипотония, които в допълнение утежняват мозъчната функционалност.
Тежката хипотермия (под 28 °C) се свързва с трагични неврологични затруднения. Пациентите постоянно изпадат в дълбока кома, съпроводена от загуба на рефлекси, като корнеалния инстикт (защитен инстикт, при който клепачите се затварят в отговор на механично или друго раздразнение на роговицата) и окулоцефалния инстикт (физиологичен инстикт, който съставлява придвижване на очите в посока, противоположна на придвижването на главата). Електроенцефалографията (ЕЕГ) при такива случаи може да покаже съвсем цялостна липса на мозъчна интензивност, което може да бъде неправилно интерпретирано като мозъчна гибел. Въпреки това, при съответно лекуване, някои пациенти могат да бъдат реанимирани и да се възстановят отчасти или изцяло.
Дългосрочните последствия от хипотонията за нервната система
Преживяната хипотермия може да докара до трайни дефицити, даже след възобновяване на естествената телесна температура. Сред най-честите дълготрайни последици са когнитивни нарушавания, в това число проблеми с паметта, концентрацията и способността за обмисляне. Тези признаци постоянно се дължат на увреждане на хипокампуса (област в мозъка, която е изключително сензитивна към хипоксия и исхемия).
Други евентуални последици включват хронично главоболие, периферна невропатия и нараснал риск от развиване на невродегенеративни болести. В някои случаи на претърпяна тежка хипотермия се оповестява за прочувствени и психически проблеми, като депресия и тревога, което допуска, че студът може да има надълбоко влияние и върху лимбичната система.
Лечение и предварителна защита на хипотермия
Лечението на хипотермията изисква незабавни ограничения за възобновяване на телесната температура. При лека хипотермия пациентите могат да бъдат затоплени благодарение на топли одеяла, горещи питиета и уместно отоплена среда. При умерена и тежка хипотермия обаче се изискват по-агресивни способи на лекуване, в това число потребление на затоплящи устройства и венозно вливане на топли разтвори, написа Puls.bg. Ключова роля има и предварителната защита. При излагане на мраз е належащо носенето на уместно облекло, избягването на продължителното излагане на ниски температури и постоянно хидратиране.
Хипотермията е съществено положение, което може да докара до обилни неврологични увреждания. Разбирането на механизмите, посредством които студът въздейства на нервната система, е от основно значение за ефикасното лекуване и минимизиране на риска от дълготрайни последици. Макар че в доста случаи хипотермията може да бъде предотвратена, своевременната диагностика и намеса са решаващи за сполучливото възобновяване.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ